Гастроинтестинален стромален тумор (ГИСТ)

Гастроинтестинален стромален тумор (ГИСТ) е най-често срещаната форма на сарком (вид рак, който се развива от клетките на съединителната или поддържащата тъкан), който засяга стомашно-чревния тракт. ГИСТ може да се появи навсякъде в стомашно-чревния тракт, но най-често се среща в стомаха (40-70 % от случаите) или в тънките черва (20 - 40 % от случаите). ¹

В Европа има 10-20 случая на ГИСТ на милион души ², а в САЩ всяка година се диагностицират приблизително 4000-6000 случая. ³

ГИСТ представлява животозастрашаващо злокачествено заболяване, ако се е разпространило в други части на тялото (метастазирало) или не може да бъде хирургично отстранено с цел излекуване.

Откриването на онкогенни мутации на KIT киназа в ГИСТ и въвеждането на терапии с инхибитори на киназа доведе до бърза еволюция в разбирането за тези тумори. В момента е установено, че над 80 % от случаите на ГИСТ носят мутация на KIT гена, че тези мутации водят до продължителна активация на киназата и че мутиралата KIT е клинично важна терапевтична мишена при ГИСТ^4.

Освен ако не е разположен в определени области на храносмилателната система, ГИСТ може да не прояви никакви забележими симптоми, докато не достигнат определен размер. В резултат на това ГИСТ често не се диагностицира, докато не се стигне до късните стадии на заболяването, когато 15-25 % от диагностицираните хора ще са развили метастатично заболяване ⁵.

ГИСТ често се диагностицира при наличие на кръв в изпражненията или повръщане. Ако туморът стане достатъчно голям, той може да блокира преминаването на храната към стомаха или червата, което води до силни коремни болки и повръщане.

С течение на времето продължителната загуба на кръв ще доведе до анемия или нисък брой на червените кръвни клетки, което кара пациентите да чувстват умора и слабост.

Лечението на ГИСТ зависи от редица фактори, включително общото здравословно състояние на пациентите и размера и позицията на тумора. Основният вариант за лечение на ГИСТ, който не се е разпространил или се е разпространил само в околната тъкан, е хирургична операция. При тумори, които са по-големи или са разположени на места, където ракът може да по-трудно да се отстрани, без да причини потенциални здравни проблеми по-късно, често се предписват таргетни терапии. Те са известни като инхибитори на растежа и действат, като блокират сигналите за растеж, предотвратявайки размножаването на клетките на ГИСТ. Химиотерапията и лъчетерапията не са ефективни за този вид рак и поради това се използват рядко.

Три инхибитора на растежа са одобрени за лечение на ГИСТ, ако туморът не може да бъде хирургично премахнат и/или вече се е разпространил. С появата на по-прецизни онкологични лечения, някои от случаите на ГИСТ вече могат да се лекуват въз основа на тяхната специфична геномна промяна.

COR-NUB-BG-0007-1