Инсулт и предсърдно мъждене

Инсултът е втората най-честа причина за смърт в света, като всяка година причинява около 6,7 милиона смъртни случая.^[1]
От хората, които преживяват инсулт, 5 милиона остават с трайни увреждания всяка година. Приблизително 1 от 5 исхемични инсулта се причинява от предсърдно мъждене – най-честото персистиращо нарушение на сърдечния ритъм.

Инсултът може да доведе до силно ограничена подвижност, парализа, загуба на говор или зрение, които могат да бъдат трайни, като може да доведе дори до смърт. Исхемичен инсулт настъпва, когато кръвоснабдяването на част от мозъка се прекъсне, което може да причини мозъчно увреждане и евентуално смърт.

Преходна исхемична атака е подобно на инсулта събитие. В този случай кръвотокът към мозъка е прекъснат само временно. 

Времето е от решаващо значение при лечението на пациенти с инсулт. Ако лечението започне в първите деветдесет минути след появата на симптомите, неговата ефективност е два пъти по-висока в сравнение със следващите деветдесет минути.

Предсърдното мъждене е временно или трайно нарушение на движението на предсърдията на сърцето. Предсърдията се съкращават с изключително висока честота – от 350 до 600 движения в минута (мъждене).
По време на мъждене горните камери на сърцето (наречени предсърдия) се съкращават неравномерно.
В резултат предсърдията не се изпразват напълно и кръвта не циркулира правилно, което може да доведе до образуване на кръвни съсиреци. Тези съсиреци могат да се откъснат и да достигнат до мозъка, причинявайки инсулт.

Съществуват определени симптоми, които често се наблюдават при пациенти с предсърдно мъждене: ^2-5 

• Умора
  - усещане за прекомерна умора или липса на енергия при извършване на обичайни дейности
• Световъртеж или чувство за замайване -
  усещане за замаяност, отпадналост, световъртеж.
• Синкоп (припадък) -
  това е състояние, при което пациентът е много нестабилен и може да загуби съзнание.
• Ангина (болка в гърдите) – 
  усещане за болка или натиск в областта на гърдите.
• Задух 
  – затруднено дишане
• Сърцебиене (усещане за „пулсиране“ на сърцето) - 
  сърцето започва да бие бързо (тахикардия) или неравномерно, внезапно усещане за пулсиране, пърхане или ускорен ритъм в гърдите

Рискът от развитие на предсърдно мъждене е променлив и зависи от различни фактори. Докато вероятността е около 0,5% във възрастовата група между 40 и 50 години, тя се повишава до 5–15% при хора над 80 години.⁷

Съществуват определени фактори, които увеличават вероятността за развитие на предсърдно мъждене. Това са:^4,6

• Високо кръвно налягане
• Диабет
• Атеросклероза
• Застойна сърдечна недостатъчност

Допълнителни заболявания увеличават риска от развитие на предсърдно мъждене. Например високото кръвно налягане удвоява риска, а сърдечната недостатъчност го увеличава дори от 4,5 до 6 пъти.

Освен това прекомерната консумация на алкохол или свръхактивна щитовидна жлеза също могат да благоприятстват появата на предсърдно мъждене.

В някои случаи се налага допълнително изследване, например чрез сърдечен катетър, който може да покаже промени в съдовете и клапите по-ясно от електрокардиографията. При определени обстоятелства се прави повторна катетеризация за прецизно установяване на нарушения в проводната система.

Диагностиката има за цел да изключи или открие заболявания, които могат да нарушат сърдечния ритъм.

Основна цел на медикаментозната терапия при предсърдно мъждене е контрол на ритъма и честотата. Възможност е прилагането на специални лекарства за контрол на ритъма, като бета-блокери, калциеви антагонисти. Ако тези мерки не са успешни, фокусът се премества върху контрол на честотата – сърцето не трябва да бие нито твърде бавно, нито твърде бързо. Това се постига с медикаменти или, при брадикардия, чрез имплантиране на пейсмейкър.

Освен това лечението цели да предотврати инсулт при пациенти с предсърдно мъждене. През последните години са налични терапии за профилактика на инсулт при предсърдно мъждене. Така наречените директни орални антикоагуланти (ДОАК)

За пациенти с тежки симптоми, при които синусовият ритъм не може да бъде възстановен или се появяват сериозни странични ефекти по време на терапия, катетърната аблация може да бъде алтернатива.

COR-UN-CAR-BG-0002-1